От какво се причинява заболяването син език?

Причинителят на синия език е вирус, който се предава, чрез кръвосмучещи мушички от род Culicoides. с размери от 1 до 4 mm.

Кои животни са възприемчиви към заболяването син език?

Това са домашните (говеда, овце и кози) и дивите преживни животни (диви кози, муфлони, сърни, елени, якове, бизони, зубри).

За колко време от заразяването се проявяват клиничните признаци?

Инкубационния период обикновено е от 5 до 10 дни.

Как протича заболяването?

Голяма част от заболелите животни не проявяват клинични признаци. Заболяването протича с:
– висока температура;
– оток по главата и ушите, езикът е отекъл и е с мораво син цвят, от където болестта носи наименованието „син език“;
– затруднено дишане;
– рани по лигавиците (особено в устната кухина и езика);
– често копитата на засегнатите животни са болезнени и куцат;

Смъртността е много висока – до 70%.

Опасна ли е за човек?

Не засяга човешкото здраве, но нанася големи щети на животновъдството и в особено голяма степен на овцевъдството, както и на дивеча (най-вече на муфлона).

Какви са мерките за ликвидиране на болестта?

– унищожаване на насекомите – чрез напръскване на местата обитавани от насекомите – преносители на болестта син език – оборите, торищата и местата около хранилките, солищата, калищата, деретата и водоемите;
– ваксинация – разрешава се ваксинация при определени условия, в хода на борба с вече появило се огнище на заболяване. Това е така, тъй като вирусът има 24 серотипа, а ваксина срещу един серотип не осигурява имунитет срещу останалите;
– лечение – прилагат се високоспектърни антибиотици за лечение на вече заболелите животни подавани с фуража;

В момента действа Програма за надзор на болестта „син език“ по преживните животни в България през 2014 г. съфинансирана от Европейската Общност.

Кой е причинителят?

Причинител на заболяването е бактерията Francisella tularensis. Образува тънка капсула, която и позволява да оцелее за няколко месеца във вода, тиня и разлагащи се трупове.

Кои организми са възприемчиви към заболяването?

Боледуват предимно дивите зайци, катерици, белки, водни плъхове, ондатри и др. Болестта се среща и при хищниците: лисицата, чакала, вълка и дивата котка, както и при ловните птици: яребицата и пъдпъдъка. Човекът и кучетата са силно възприемчиви към инфекцията, но най-често боледуват ловните кучета. За първи път болестта е диагностицирана през 1956 г. в България по ондатрите в резервата Сребърна, внесени от Русия, поради тяхната ценна кожа.

Как се предава?

Възможни са няколко механизма на предаване:

– чрез заразена храна и вода, при попадане върху тях на урина и изпражнения на болни животни;
– при ухапване от кърлежи и комари;
– вдишване на заразен прах при обработване на кожи;
– през кожата и лигавиците. Причинителят на туларемията притежава изключително изразени проникващи свойства, дори през неувредени кожа и лигавици;

Заразяването на кучето става по време на лов или в домашна обстановка, когато за храна се дават сурови субпродукти от болен дивеч. Разпространители на туларемията в природата са кърлежите-табаниди, бълхите, кръвосмучещите насекоми, комари.

Изключително рядко е възможно предаване на заразата от човек на човек.

Как протича и клинични признаци?

Инкубационният период на заболяването е няколко дни. Началото на заболяването е остро, с грипоподобна симптоматика: болки в ставите и мускулите, висока температура, безапетитие, гадене, повръщане, кашлица. Клиничните прояви на заболяването зависят от входната врата и се разделят на няколко клинични форми:

Бубонна форма – засягат се най-често подмишничните, шийните, подчелюстните и ингвиналните лимфни възли. Бубоните могат да бъдат единични или множествени с големина от орех да кокоше яйце. В първите дни от появата им те са болезнени, с ясно очертани контури. Кожата, покриваща бубона е нормална, но при нагнояване се зачервява и става отточна. При благоприятно протичане лимфните възли възвръщат нормалното си състояние за 1 – 2 месеца. Висока температура се поддържа до 2 – 3 седмици;

Очна форма – развива се при проникване на причинителя през конюнктивите, където се образува мехур или язва. При обхващане на очната ябълка е възможно да се стигне до загуба на зрението;

Ангинозно-бубонна форма – възниква при проникване на причинителя през устата, чрез заразени хранителни продукти или вода. Появява се зачервяване на гърлото, отточност най-често на едната сливица, върху която се образува сиво-бял некротичен налеп, сраснал с подлежащата тъкан. Температурата се повишава. Засягат се шийните и подчелюстните лимфни възли, които могат да достигнат размерите на яйце;

Белодробна форма – при нея обикновено се засягат бронхиалните и парабронхиалните лимфни възли. Често се развива пневмония. Липсват начални катарални изменения;

Стомашно-чревна форма – освен общите прояви са характерни и коликообразни болки в корема. Наблюдават се гадене, повръщане и диария. В повърнатите материи и фекалиите могат да се появят кръвни примеси.

Прогнозата при туларемията е добра. Смъртността е около 1%.

Как да се предпазим от заразяване?

– недопускане на плъхове в обитаваните помещения, до хранителни продукти и питейна вода;
– оглед на тялото за кърлежи след пребиваване на открито и наблюдение на местата на евентуално ухапване;
– избягване на консумация на вода от непроверени водоизточници;
– обилно измиване на плодовете и зеленчуците предназначени за консумация в суров вид;
– използване на лични предпазни средства при обработка на кожи или при пряк контакт с диви или домашни животни и замърсени от тях повърхности;

Кой е причинителят?

Африканската чума по свинете е високопатогенна инфекциозна болест, характеризираща се с висока заболеваемост. Причинява се от ДНК вирус, който е много устойчив в изпражненията на заразени свине, в свински трупове, в прясно свинско месо и в някои продукти от свинско месо.

Къде е разпространена болестта и представлява ли опасност за страната ни?

Заболяването е разпространено във всички страни на юг от Сахара до северен Трансваал. Среща се в страни от Карибския басейн в Централна Америка, страни от Западна Европа и Кавказкия район. През 2014 г. бяха регистрирани множество случаи на заболяването в Латвия, Литва, Полша и Украйна, като в голяма част от тях се касае и за засегнати диви свине. Болестта представлява сериозна заплаха за страната ни заради високата заболеваемост, начина на предаване, бързината, с която се разпространява и високата смъртност.

Как се предава африканска чума при свинете?

Директно чрез контакт между болни и здрави животни. Източници на вируса са:

– кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни;
– животни, които са оцелели и са се възстановили от инфекцията.

Косвено чрез:

– хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти (вирусът на Африканска чума при свинете е устойчив за 3-6 месеца в сурови месни продукти а в замразено месо с години);
– биологични вектори (кърлежи от род. Ornitodoros), които преди това са имали контакт с инфектирани гостоприемници;
– околна среда – контаминирани (заразени) с вируса материали и повърхности (помещения, транспортни средства, дрехи и др.). Вирусът може да оцелее в изпражнения от свине до 6-10 дни.

Как протича Африканска чума при свинете?

Заболяването може да протече в четири форми: свръхостра, остра, подостра и хронична.

– свръхостра и остра – появява се висока температура (над 40°С) придружена от следните симптоми: депресия, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите, смущения в координацията на движенията. При женските има риск от аборт във всеки стадий на бремеността. Често се наблюдава повръщане или запек, други имат кървава диария. По крайниците и ушите се появяват подкожни кръвоизливи. Често настъпва кома и смърт. Заболеваемостта и смъртността може да достигнат 100%.

– подостра – тази форма се среща при свине от ендемични райони. Характеризира с пристъпи на променлива температура, депресия и пневмония. Възможно е да настъпи смърт в резултат на сърдечна недостатъчност.

– хронична – хроничната форма на болестта се среща по-рядко. Често могат да се наблюдават вторични бактериални инфекции. Тъй като клиничните признаци на хроничната африканска чума при свинете не са специфични, много други болести спомагат за установяване на диференциална диагностика. Не всички животни показват непременно повишаване на телесната температура, но поне една част от свинете на заразеното стопанство имат температура.

Патологоанатомични изменения на вътрешните органи?

Наблюдава се кървава течност в гръдния кош и коремната кухина, потъмнял и увеличен далак кръвоизливи в лимфните възли, които приличат на кървави съсиреци, малки червени петна от кръвоизливи в бъбреците коремните ципи, стомашната и чревна лигавица, сърцето.

Опасна ли е за човек?

Африканската чума по свинете не засяга човешкото здраве. От вируса могат да заболеят домашната свиня и Европейската дива свиня.

Ако видя съмнителен случай за африканска чума при свинете какво трябва да направя?

Веднага се свържете с ветеринарен лекар, най добре е с официалния ветеринарен лекар във Вашия регион. Ветеринарните органи ще предоставят пълен набор от проби до Националната референтна лаборатория за изследване: кръв, проби от далак, лимфни възли, сливици и бъбреци, които се съхраняват при 4˚C.

Лекува ли се АЧС и съществува ли Програма за контрол и ликвидиране на болестта­?

Не е разработена ваксина. Африканска чума при свинете не се лекува. Профилактиката и контрола на потенциални огнища (докладване, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване) все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Няма работеща програма за контрол и изкореняване на болестта.

Кой е причинителят?

Причинява се от бактерията Bacillus anthracis, която не е издръжлива във външна среда, но след като образува спори може да преживее 50 години и повече в почва и канални води.

Кои организми са възприемчиви към заболяването?

Домашни и диви тревопасни животни – овце, крави, кози, коне, магарета, елени, зайци, мечки, лисици, чакали, гризачи и други. Антраксният бацил се отделя с фекалиите, урината, кръвта, влагалищния секрет. Голяма роля за разсейването на антраксните спори играят труповете на умрелите от антракс животни, които могат да бъдат разкъсани от диви животни или птици и части от тях да бъдат пренесени на далечни разстояния, където се образуват вторични антраксни огнища. Болният човек не е опасен като източник на зараза.

Как се предава?

При попадане на антраксния бацил в увредени участъци от кожата или лигавиците при директен контакт с болни животни – при обслужване, клане, одиране на кожата, обработка на месо и др.;

При консумация на недостатъчно термично обработени месо, месни продукти и мляко, произхождащи от болни животни.

При вдишване на прах, съдържащ антраксни спори.

Как протича и клинични признаци?

Заболяването започва след инкубационен период от 2 до 8 дни. Различават се 3 форми:

– Кожната форма започва с поява на плътно червено петно, което в продължение на 1 – 2 дни се увеличава. На това място се оформя мехурче, като при разчесване се образува язвичка, най- често не е болезнена. Появяват се признаци на интоксикация, загуба на апетит, главоболие, повишаване на температурата. Случаите на кожна форма съставляват над 99% от заболяванията от антракс, 20% от нелекуваните случаи завършват със смърт. Именно тази форма на болестта е наричана синя пъпка или сибирска язва;

– Белодробната форма протича тежко, с повишена температура, разтрисане, бодежи в гърдите, кашлица с отделяне на кървави храчки. Развива се пневмония. Смъртността е висока;

– Чревната форма също протича тежко. Започва остро с разтрисане, повишена температура, гадене, остри болки в корема, диария с течни кървави изпражнения. Често настъпва смърт вследствие на сърдечно-съдова слабост.

Как да се предпазим от заразяване?

Измиване на ръцете с вода и сапун след обработка на дивеча.

Своевременно уведомяване на ветеринарните специалисти при съмнение за заболели животни. Умрелите от антракс животни се обезвреждат в екарисаж.

Добра термична обработка на месото.

Кой е причинителят?

Причинител на заболяването е малък живораждащ нематод Trichinella spiralis.

Кои организми са възприемчиви към заболяването?

Трихинелата паразитира в домашните и дивите прасета, плъхове, мечки, лисици, язовци, диви гризачи и хората.

Как се предава?

Заболяването се предава от животно на животно, като роля за поддържане на инвазията играе канибализмът сред гризачите. Гризачите стават обект на нападение и изяждане от дивите свине и хищниците с последващо заразяване. Човекът попада във веригата при консумация на недобре термично обработено месо и месни продукти – кайма, наденици, суджуци, луканки и др., добити от заразени животни. Добре свареното или изпечено месо, дори да съдържа трихинелни ларви, не е заразно, но не се допуска за консумация.

Как протича и клинични признаци?

Трихинелозата може да имитира над 60 други болести, като много често наподобява грип, заушка, ревматизъм, ентероколит, менингит, алергия, бъбречни болести и др. Заболяването започва най-често 5 до 25 дни след консумация на заразено с трихинели месо. Оплакванията най-често са: стомашно-чревен дискомфорт; висока температура, достигаща 40-41°С, неповлияваща се от антипиретично и антибиотично лечение; мускулни болки при движение, при гълтане, дъвчене, дишане; отоци около очите, като при тежко протичане отоците обхващат тялото и крайниците; конюнктивит; обрив по тялото.

Опасна ли е за човека?

През февруари 2009г. в района на с. Железница – София беше регистриран голям трихинелозен взрив след консумация на месо от диви прасета. Над 600 души бяха консумирали от съмнителните месо и месни продукти, над 100 души заболяха и бяха лекувани в болнични условия. По същото време беше регистриран и малък семеен взрив, като 8 души заболяха от трихинелоза след консумация на месо от домашно прасе, което не е било трихинелоскопирано.

Как да се предпазим от заразяване?

За да се избегне заболяване от трихинелоза, е необходимо да се спазват следните правила:

1. Месо от домашна свиня или диво прасе да се консумира само след изследване за наличие на трихинели от ветеринарните органи, тъй като по външен вид заразеното месо не се различава от здравото. Специалистите препоръчват месото да бъде изследвано по ензимния метод, който е много надежден и открива заболяването дори при наличие на само една ларва в пробата. Изследват се проби главно от диафрагма или език, между ребрена мускулатура или друго месо /не се изследват вътрешни органи или сланина/. Изследването за трихинелоза на проби от домашни и диви прасета, трябва да става в регламентираните за това лаборатории на ДВСК и РВМС (съгласно Наредба № 110/18.09.2006г. за специфичните изисквания за осъществяване на официален контрол на трихинела в месо, в сила от 14.11.2006г.), издаващи официален документ за резултата от изследването;
2. Месо и месни продукти /кайма, наденица, суджук, луканка и др./ се консумират след много добра термична обработка – печене, варене и пържене;
3. Труповете на животни с доказана трихинелоза се унищожават в екарисажи и не се допуска вторичната им обработка;

Кой е причинителят?

Класическата чума при свинете е високопатогенна болест, от която боледуват домашните и дивите свине, а в България и свинете от породата Източно-балканска свиня. Заболяването се причинява от РНК вирус. Характеризира се с треска, диария, засягане на дихателната система. Проявява се с висока смъртност обикновено при младите животни, чести са и случаите на оздравяване. Поддава се на лечение, но поради икономическите щети, които нанася то не е целесъобразно.

Къде е разпространена болестта?

Рискови зони са северните и западните райони на страната в дълбочина от 40 км от граничната ивица.

Как се предава класическа чума при свинете?

Директно чрез контакт между болни и здрави животни. Източници на вируса са:

• кръв, тъкани, секрети от болни и мъртви животни;
• животни, които са оцелели и са се възстановили от инфекцията;

Косвено чрез:

• Хранене с отпадъци, съдържащи заразено свинско месо или месни продукти;
• Околна среда контаминирани (заразени) с вируса материали и повърхности (помещения, транспортни средства, дрехи и др.). Вирусът може да оцелее в изпражнения от свине до 6-10 дни.

Как протича класическа чума при свинете?

Клиничните признаци на класическата чума при свинете варират в голяма степен, което дава предпоставка за погрешни диагнози с други болести по свинете. Симптомите зависят най-вече от възрастта на животните и от вирулентността на вируса. Обикновено заболяването се проявява в по-тежка степен при младите свине. Заболяването може да протече в три форми: остра, хронична и пренатална форма.

Острата форма най-често се проявява при подрастващите свине. Първоначалните признаци са липса на апетит, летаргия, треска, конюктивит, уголемени лимфни възли, респираторни признаци, запек последван от диария. Типичните синкави кръвоизливи по кожата най-често се наблюдават в областта на ушите, опашката, корема, вътрешните части на крайниците в рамките на две до три седмици от заразяването до смъртта. Често се наблюдават и неврологични признаци, като нестабилна походка „ходене в орехови черупки“, некоординирани движения и конвулсии. Смъртта обикновено настъпва в рамките на един месец.

Хроничната форма се проявява в случай, когато свинете не са в състояние да изградят ефективен имунен отговор срещу вируса. Първоначалните симптоми са като при острата форма. Липсват характерните кръвоизливи по кожата. Патологичните изменения по вътрешните органи могат да липсват.

Пренатална форма – инфекцията в ранна бременност завършва с аборти и мъртво родени. Инфекцията при свине в 90 дневна бременност може да доведе до раждането на заразени прасенца, които да не показват признаци на болестта, но са вирусоносители и вирусоизлъчватели. След раждането те могат да покажат слаб растеж и отслабване. Тези прасета играят важна роля за разпространението на вируса, тъй като излъчват вируса до смъртта си.

Патологоанатомични изменения на вътрешните органи

Наблюдава се, потъмнял и увеличен далак, кръвоизливи в лимфните възли, коремните ципи, стомашната и чревна лигавица в бъбреците, кръвоизлив в бъбречното легенче, и некрози по червата.

Опасна ли е класическата чума при свинете за човек?

Класическата чума по свинете не засяга човешкото здраве. От вируса могат да заболеят домашната свиня и Европейската дива свиня.

Ако видя съмнителен случай за класическа чума при свинете какво трябва да направя?

Веднага се свържете със ветеринарен лекар, най-добре е с официалния ветеринарен лекар във Вашия регион. Ветеринарните органи ще предоставят пълен набор от проби до Националната референтна лаборатория за изследване: кръв, проби от далак, лимфни възли, сливици и бъбреци, които се съхраняват при 4˚C.

Лекува ли се класическата чума при свинете и съществува ли Програма за контрол и ликвидиране на болестта­?

Разработена e орална ваксина за дивите свине, която е залагана от 2005 до 2010г. основно в общините в близост до границите със Сърбия, Македония и Румъния. Профилактиката и контрола на потенциални огнища (докладване, хигиенни мерки, строги карантинни мерки, унищожаване) все още са най-добрите мерки за профилактика и борба. Има работеща програма за контрол и изкореняване на болестта. Директива 2001/89/ЕС. Напомняме, че от отстреляните диви свине следва да се предават проби за контрол на ваксинацията (далак, бъбрек, лимфен възел и др).

Кой е причинителят?

Причинява се от бактерии от рода Brucella – аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма, които са силно устойчиви във външната среда.

Кои организми са възприемчиви към заболяването?

Те се развиват и размножават в крави, овце, кози, свине, кучета и диви животни.

Как се предава?

У бременните животни те предизвикват аборт. В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина. Те се откриват в млякото, млечните продукти и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени храни. По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път – при обработка на кожи, стригане на вълна и др.

Как протича и клинични признаци?

След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци – втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено. Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли – по шията, под мишниците и по други места. Увеличават се черния дроб и далакът. Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка (менингит) и на мозъка (енцефалит).

Съществува и т. нар. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хроничната форма на бруцелозата се засяга опорно-двигателния апарат, като се развива артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води и до обездвижване. У заболелите бременни бруцелозата предизвиква аборт.

Как да се предпазим от заразяване?

Профилактиката е от голямо значение. Заболелите животни се изолират и унищожават. В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Хора, работещи със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски. Да не се консумират храни от нерегламентиран произход. При съмнение за заболяването веднага се свържете с ветеринарен лекар.

Кой е причинителят?

Бесът е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека. Протича с тежки нервни смущения, проявяващи се с възбуда, парези и парализи. Ако до няколко часа след ухапването заразеният не се ваксинира с противобясна ваксина по строго определена схема, настъпва мъчителна смърт. Причинителят на заболяването е вирус, който впоследствие води до възпаление на главния мозък. Вирусът се съдържа също и в слюнчените жлези и слюнката, както и в някои вътрешни органи (далак, бъбреци). В редки случаи той може да се открие в кръвта или млякото.

Къде е разпространена болестта и представлява ли опасност за страната ни?

Бесът е широко разпространен по света. В момента той не се среща само в Австралия, островите Великобритания и Ирландия, Скандинавските страни, Япония и още няколко островни държави и територии. Заболяването се наблюдава основно при дивите животни, но заради големия брой скитащи бездомни домашни животни бесът доста често преминава и в тяхната популация. Годишно у нас се регистрират между 10 и 20 случая на убити животни, болни от бяс, като в някои години са възможни и пикове на заболяването. Те са както при диви (лисици, чакали и диви котки), така и при домашни животни, имали контакт с природата и вероятно ухапани от болни диви животни.

Как се предава?

Заразяването с бяс става по няколко начина. Предаването на вируса към здрав организъм става най-често при директно ухапване от болно животно, по-рядко се наблюдава при попадане на слюнка от болно животно върху открита рана. При котката заразяване става и при одраскване (чиито нокти са били олигавени). От заразяване с бяс са възприемчиви всички бозайници, включително и човекът. Поради особеностите на начина на живот и типа на предаване на заболяването (при ухапване) в по-голяма степен боледуват хищниците. Човекът, гризачите и тревопасните животни се заразяват от ухапване от бесни хищници. Те обаче доста по-рядко предават заразата към друго животно, при което се прекъсва веригата на заболяването и обуславя т.нар. „затворен бяс“. Изследванията показват, че от бяс боледуват и птиците, но те са много по-слабо възприемчиви. Установено е, че за заразяването на една птица е необходимо десетки пъти повече вирус отколкото за заразяването на бозайник. Степента на охраненост, възрастта и пола нямат никакво отношение към възприемчивостта на животните към заболяването.

Как протича?

В най-големи количества вирусът се съдържа и отделя със слюнката. Установено е, че бясна лисица отделя чрез нея вируси, които могат да заразят 6 милиона лисици. Доказано е отделянето му при уриниране и дефекация. Основни източници на заразата са болните животни. По-коварни са случаите, когато животните се намират в инкубационен период и не проявяват клинични признаци на заболяването, но въпреки това могат да го предават. Така например е установено, че лисицата започва да отделя вируса със слюнката си 10 дена преди появата на първите клинични признаци на бяс. При кучето вирусът започва да се отделя в слюнката между 6 и 14 ден, котката 1-13 ден. Важно значение за продължителността на инкубационен период има мястото на ухапване. Колкото е по-богато инервирано и по-близо до централната нервна система толкова по сигурно е заразяването и толкова по-бързо настъпва заболяването. Животните и хората се заразяват по-лесно, когато ухапването или замърсяването е станало в областта на ноктите на пръстите, по главата и шията. Инкубационни период на беса е с различна продължителност. Той варира между 7 до 90 дена. Клиничните прояви на заболяването при отделните покосени видове е сходна, но най-типичните признаци се демонстрират от кучето. В зависимост от проявата им се наблюдават три форми – тих, буен и атипичен бяс.

Клинични признаци при лисицата

Инкубационен период при лисиците продължава от 20 до 90 дни. Началният стадий се демонстрира с отказване от храна. Погледът на лисицата нормално от жив и агресивен се превръща в безжизнен, тъжен и блуждаещ. Болните животни престават да бъдат страхливи и дори проявяват ненормална фамилиарност с други животни и хората. След този стадий болестта може да премине в една от двете форми – тиха и буйна.

При буйната форма се появява силна възбуда и агресия. Животните загубват инстинкта си за самосъхранение. Появява се силен сърбеж на мястото на ухапване, лисиците скубят космената си покривка на това място. Смъртта настъпва на 3 – 7 ден в пристъп на агресия. Лисицата умира, без да се е парализирала долна челюст и може да хапе до смъртта си.

При тихата форма лисиците боледуват от гастроентерит, изразен с повръщане и кървава диария. При тази форма преобладават парезите и парализите характерни за беса.

Патологоанатомични изменения на вътрешните органи

Наблюдава се празен или пълен с неестествено съдържание стомах, като клечки, хартия, слама, пръст в резултат на извратения апетит. Дебелите черва са пълни с фекална маса, а слюнчените жлези са уголемени. Наблюдават се и кръвоизливи в продълговатия и малкия мозък.

Опасна ли е за човека?

Годишно от бяс умират повече от 35 хиляди души. А според други източници жертвите на беса ежегодно са над 55 хиляди души, като на всеки десет минути умира по един човек от това заболяване. В Европа ежегодно от бяс умират между 7-12 души, като заболелите хора са най-вече от Русия и Украйна и се заразяват предимно при ухапване от домашни и скитащи кучета.

Ако видя съмнителен случай за бяс какво трябва да направя?

В случай на ухапване на човек от животни се вземат следните мерки:

– животното се връзва или се затваря в помещение като не се допуска да избяга;
– незабавно се уведомява ветеринарен лекар;
– ветеринарният лекар извършва клиничен преглед на животното и го ваксинира против бяс. Животното се наблюдава в период от 14 дни за промяна на поведението. В случай на такава промяна собственикът е длъжен незабавно да уведоми ветеринарния лекар;
– по преценка на лекар лечебна ваксинация на пострадалото лице може да се започне веднага след ухапването. Ако не бъде започната такава, се изчаква резултатът от клиничния преглед на животното в 14-дневния период на изолация;
– ако животното не може да бъде хванато, се убива и незабавно след това се уведомява ветеринарен лекар;
– веднага се изпраща проба (глава) или цялото животно за лабораторно изследване;

Лекува ли се Бяса и съществува ли Програма за контрол и ликвидиране на болестта­?

Веднага след ухапването е задължително раните да се третират, за да се предотврати развитието на инфекцията. Преди всичко трябва да се остави да изтече свободно кръвта през раната, а след това да се промие с дезинфектант (1% калиев перманганат, йодна тинктура). Веднага след това ухапания човек или животно се подлагат на слединфекциозна ваксинация, но тя трябва да започне не по-късно от 4-5 дена след ухапването. Бесът не се поддава на лекуване. Болните хора се настаняват в интензивно отделение. Прилага се симптоматично лечение като се използват болкоуспокояващи, сърдечни, сънотворни средства и др.

За да бъде ограничено и ликвидирано заболяването при дивите животни у нас е одобрена „Програма за контрол и изкореняване на болестта бяс чрез орална ваксинация на лисиците срещу бяс“ на територията на Република България. Важна част от програмата е лабораторния контрол на ваксинацията, чрез изследване на проби от отстреляни диви животни. В Решение на Европейската комисия № 2012/761/ЕС (за 2013г.) и Решение № 2013/722/ЕС (за 2014г.) изрично се казва, че се полагат по 5 евро за отстреляна лисица, от която са взети и изпратени проби за лабораторно изследване.